За
да
съществува един буквар като такъв, в книжарницата, в
библиотека,
в някое училище, или където и да е другаде, то трябва да е налично някакво съдържание.
За битието на буквара е нужен текст.
Това
е първото условие, за да започна онтологизация буквара. Но с днешна дата текст
може да съществува практически почти навсякъде. Като се започне от word документът, на който в момента пиша
своята онтологизация , мине през продуктите, които се купуват от
супермаркета, билбордите, сградите, колите, дрехите, които носим и се стигне до
плочи, паметници, документи и какво ли още не.
Текстът
вече е наличен, но никак не е достатъчен. И тъй като няма да разглеждам буквара
като продукт от близкото столетие ще разгранича търсеният от мен вариант с електронния такъв.
По
- скоро
ще се обърне внимание на буквара,
като
исторически значим предмет. Букварът, като възможност за едно начало на
ограмотяване. Той е учебник, който има задача да помогне на учащите се да
усвоят печатните и ръкописните букви, техниките за звукови значения, както и
слятото им изчитане в думи и изречения. Това беше същност речниковото значение
на наименованието, отговарящо на онтологизирания обект. Вече стана ясно на
какви места може да съществува текст, но те никак не могат да бъдат наречени буквар.
Необходимо
е, информацията да бъде съхранявана и пренасяна, за да достига до повече хора.
В миналото изключително малка част от тях са умеели да четат и са имали достъп
до книги. В повечето случай това са били предимно духовници и някои
високопоставени личности.
От
тук следва, че буквара е свързан с умението на хората да четат и пишат.
Той е зависим от това. Ако не съществува
писмеността, няма да съществува и букварът. Няма как да разглеждаме буквара,
без наличието на писменост.
Нека
обобщим, имаме писменост, имаме текст, следователно правим буквар. Материалите,
от които може да се създаде един буквар са пергамент (обработена животинска
кожа) или хартия (обработена дървесина) и задължително мастило, което е било
отново с различен състав през различните периоди от човешката история.
Но
защо именно тези материали? Защото именно те дават възможност буквара да
изпълнява основните си функции, а именно да съхранява и пренася информация от
автора до читателите. И най-важното е , читателя да се научава на първите си
стъпки на четене и писане.
След
като са налице основните компоненти на един буквар , можем да го сглобим.
Създаваме текст и място, на което го поставяме. Вече имаме съществуващо тяло,
съставено от необходимият брой листи, които да поберат даденият текст.
Но
така допустимите предмети, отговарящи на това описание стават много. Веднага
някой ще добави, че това може да е списание, брошура, упътване за кафе машина.
А аз се нуждая от буквар. Значи трябва да има корици. Но и всичко по-напред
изброено може да има корици и не е буквар.
Всичко
това не ни отвежда директно към букварът. Следователно съществува друго условие, за да го разграничим от
останалите неща.
И тук идва на помощ съдържанието, текста, поместен
в букварът. Неговата функция става пълноценна, когато ползващият го обучаем
разбере напълно предложения за усвояване материал.
